Из действащата нормативна база, уреждаща служебното положение на държавния служител
Държавният служител при изпълнение на своята служба се ръководи от закона и законосъобразните актове на органите на държавната власт. Държавният служител при изпълнение на своята служба трябва да бъде политически неутрален.
За държавен служител може да бъде назначено лице, което отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. Не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия. При заемане на държавна служба не се допускат дискриминация, привилегии или ограничения, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, убеждения, членуване в политически, синдикални и други обществени организации или движения, лично, обществено и имуществено положение.
Постъпването на държавна служба в съответната администрация задължително се предхожда от конкурс. Назначаването на всяка длъжност на държавен служител се извършва чрез конкуренция, основана на професионални качества. Преди постъпването си на служба държавният служител е длъжен да положи клетва със следното съдържание: "Кълна се при изпълнение на държавната служба да спазвам и да се ръководя от Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно служебните си задължения съобразно интересите на държавата". Полагането на клетва се удостоверява с подписването на клетвен лист.
Изпълнението на държавната служба се основава на принципите на законност, лоялност, отговорност, стабилитет, политическа неутралност и йерархична подчиненост. Държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация. Задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика. Допълнителни задължения могат да бъдат възлагани на държавния служител само в предписаните в този закон случаи.
Държавният служител е длъжен да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на по-горестоящите органи и държавни служители. Държавният служител не е длъжен да изпълни неправомерна заповед, издадена по установения ред, когато тя съдържа очевидно за него правонарушение. Държавният служител може да поиска писмено потвърждаване на служебния акт, когато в отправената до него устна заповед се съдържа очевидно за него правонарушение. Държавният служител не е длъжен да изпълни нареждане, насочено срещу него, неговата съпруга или съпруг, роднини по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. В такъв случай той е длъжен незабавно да уведоми органа, от когото е получил нареждането, който от своя страна трябва да възложи изпълнението на друг служител или да го извърши сам. Държавният служител е длъжен да не участва при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато той или свързаните с него лица са заинтересувани от съответното решение или когато има със заинтересуваните лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност. В тези случаи държавният служител писмено уведомява органа по назначаването. Когато държавен служител или свързано с него лице не са прекратили или са придобили след назначаването му качеството на едноличен търговец, съдружник, прокурист, член на управителен или надзорен съвет на търговско дружество, което извършва сделки или кандидатства, съответно е определен, за изпълнител по обществена поръчка, с юридическото лице, с чийто ръководител държавният служител се намира в служебно правоотношение , тогава е налице к онфликт на интереси. Това се отнася и за сключването на сделки, кандидатстването и изпълнението на обществена поръчка с търговско дружество с преобладаващо участие на юридическото лице по предходното изречение. Когато декларираният конфликт на интереси не е отстранен в двумесечен срок, той се смята за укрит.
При изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот държавният служител е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
С наредба за служебното положение на държавните служители се определят свързаните със служебното положение на държавния служител права за: основна заплата и допълнителните възнаграждения към нея; допълнителен платен отпуск; представително и униформено облекло; командироване.
Органът по назначаването е длъжен да осигури на държавния служител необходимите условия за изпълнение на държавната служба; да не възлага допълнителни задължения на държавния служител извън определените му в длъжностната характеристика; да изплаща по установения ред и в срок заплатата на държавния служител .
За изпълнение на държавната служба държавният служител има право на брутна заплата, която включва основна заплата и допълнителни възнаграждения. При изпълнение на държавната служба държавният служител има право на почивки по време на работния ден, на междуседмична и междудневна почивка и на обявени официални празници. Държавният служител има право на редовен платен годишен отпуск.
Органът по назначаването осигурява условия за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на държавния служител. Когато нуждите на службата налагат, разходите за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на държавния служител са за сметка на съответната администрация. Обучението за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на служителите в държавната администрация се осъществява от Института по публична администрация и европейска интеграция със статут на изпълнителна агенция към министъра на държавната администрация и административната реформа.
Повишаването в държавна служба се осъществява чрез последователно преминаване в по-висок ранг или длъжност.
Държавният служител има право на безопасни и здравословни условия на труд съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд и нормативните актове за неговото прилагане. Здравословните и безопасни условия на труд се осигуряват от органа по назначаването. Органът по назначаване е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на държавните служители, като прилага необходимите мерки, включително: превенция на професионалните рискове; предоставяне на информация и обучение; осигуряване на необходимата организация и средства. Органът по назначаване прилага мерките, като осигурява основните принципи на превенция: избягване на рисковете; оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати; ограничаване на рисковете при източника на възникването им; приспособяване на работата към работещия, особено по отношение на проектирането на работните места, избора на работното оборудване, с цел облекчаване или премахване на монотонната работа, работата с наложен ритъм, както и за намаляване на въздействието им върху здравето на работещия; привеждане в съответствие с техническия прогрес; замяна на опасното с безопасно или по-малко опасно; прилагане на последователна цялостна политика за превенция, обхващаща технологията, организацията на работа, условията на труд, социалните взаимоотношения и въздействието на елементите на работната среда и трудовия процес.
Работните места трябва да отговарят на минимални изисквания за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.На работните места се създават условия за опазване на здравето на работещите лица и осигуряване на безопасност, като: работното място и работното оборудване се поддържат в техническа изправност, а всички неизправности, които могат да засегнат безопасността и здравето на работещите, се отстраняват във възможния най-кратък срок; работното място и работното оборудване и пътищата към тях се почистват редовно.
Работното оборудване трябва да е подходящо за извършваната работа, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите. Изборът на работното оборудване се извършва съобразно със специфичните условия и характеристики на работата за намаляване на съществуващите в предприятието рискове за здравето и опасностите, произтичащи от използването му.
Органът по назначаване носи отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на държавните служители, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица. При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд органът по назначаване е длъжен: да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и препарати и организацията на работните места; в съответствие с оценката на риска и при необходимост да планира и прилага превантивни мерки и методи на работа Всички разходи, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на работещите, са изцяло за сметка на органа по назначаване. Редът, начинът и периодичността на извършване на оценката на риска се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
Органът по назначаване осигурява обслужване на държавните служители от регистрирани служби по трудова медицина. Службите по трудова медицина са звена с предимно превантивни функции. Те консултират и подпомагат работодателите, комитетите и групите по условия на труд в планирането и организирането на дейностите по: осигуряване и поддържане на здравословни и безопасни условия на труд; укрепване на здравето и работоспособността на работещите във връзка с извършваната от тях работа; приспособяване на работата към възможностите на работещия, като се отчита неговото физическо и психическо здраве.
Основните дейности на службите по трудова медицина са: оказване помощ на работодателите за създаване на организация за безопасност и здраве при работа; оценка на професионалните рискове и анализ на здравното състояние на работещите; предлагане на мерки за отстраняване и намаляване на установения риск; наблюдение на здравното състояние на работещите; обучение на работещи и длъжностни лица по правилата за опазване на здравето и безопасността при работа.
Цялостен контрол по спазването на Закона за здравословни и безопасни условия на труд упражнява Министерството на труда и социалната политика. Специализираната контролна дейност по изпълнението на този закон, както и на други нормативни актове се извършва от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" чрез нейните структури.
Държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи.
За осъществяване на служебните си задължения държавният служител има право на представително и униформено облекло при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Органът по назначаването предоставя безплатно специално облекло и лични предпазни средства на държавни служители, които работят при опасни или вредни за здравето или живота условия, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
При изпълнение на служебните си задължения държавният служител има право свободно да изказва мнения относно законосъобразността и целесъобразността на дадените му нареждания и да предлага по-удачни решения. Изказаните мнения и предложения не могат да засягат служебното положение на държавния служител.
Държавният служител има право да членува в политически партии, доколкото не съществува забрана, установена в специален закон. При осъществяване на службата държавният служител не може да се ръководи и да защитава интересите и волята на политическата партия, в която членува.
Държавните служители имат право свободно да образуват синдикални организации, да встъпват и да прекратяват членството си в тях, като се съобразяват само с техните устави. Синдикалните организации на държавните служители имат право да приемат свои устави и правила за работа, както и да избират свои органи и представители. Синдикалните организации представляват и защитават интересите на държавните служители пред държавните органи по въпросите на служебните и осигурителните отношения чрез предложения, искания и участие в подготовката на проекти за вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до служебните отношения.
Държавните органи съдействат на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност, като им предоставят безвъзмездно помещения и други материални условия за изпълнение на техните функции.
Когато предявените искания, свързани със служебните и осигурителните отношения, не са уважени, държавните служители могат да обявяват стачка. Осъществяването на стачката по ал. 1 се извършва чрез носене и поставяне на подходящи знаци и символи, протестни плакати, ленти и други, без да преустановяват изпълнението на държавната служба. По време на стачката представителите на държавните служители и органът по назначаването полагат усилия за разрешаване на спорните въпроси.
Държавният служител се ползва с неприкосновеност на личната си кореспонденция и съобщения. Кореспонденцията и съобщенията, адресирани до държавен служител в това му качество, не се считат за лични.
Работното време на държавния служител е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. При необходимост държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си и след изтичането на работното време, без да се нарушава междудневната и междуседмичната почивка. За изпълнение на задълженията извън работното време държавният служител има право на допълнителен платен годишен отпуск в размер до 12 дни. Редът за изпълнение на задълженията извън работното време и начинът за конкретизиране на размера на допълнителния отпуск по ал. 2 се определят от органа по назначаването.
Работното време се определя в работни дни. Разпределението на работното време се установява в устройствения правилник на съответната администрация. Работното време на държавния служител се прекъсва с една или няколко почивки, които се уреждат в устройствения правилник на съответната администрация. Почивката за хранене не може да бъде по-малка от 30 минути. Почивката не се включва в работното време. Държавният служител има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа. Държавният служител има право на седмична почивка от два последователни дни, които по принцип са събота и неделя. На държавния служител се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. Официални празници за държавните служители са дните, посочени в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда. Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за официални празници, дни за честване на определени професии, както и да размества почивни дни през годината. Държавен служител, който има най-малко 8 месеца служебен стаж, има право на редовен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни. Държавният служител според неговата длъжност има право и на допълнителен платен отпуск в размер до 15 работни дни. Конкретният размер на допълнителния отпуск за всяка длъжност се определя с акт на Министерския съвет. Платеният годишен отпуск се ползва с писмено разрешение на органа по назначаването.На държавните служители, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, органът по назначаването е длъжен да разреши по техен избор ползване на част от редовния платен годишен отпуск или на неплатен отпуск за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 55, ал. 1 . Държавният служител ползва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Когато нуждите на службата налагат, платеният годишен отпуск се прекъсва от органа по назначаването със съгласието на държавния служител. Когато на държавния служител бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по искане на държавния служител. Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от органа по назначаването - когато нуждите на службата налагат , или от държавния служител - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласие на органа по назначаването. Когато отпускът е отложен, органът по назначаването е длъжен да осигури на държавния служител ползването му през следващата календарна година. В случай че органът по назначаването не осигури ползването на отложения отпуск до края на следващата календарна година, държавният служител има право сам да определи времето на ползването му, като го уведоми за това в седемдневен срок преди ползването на отпуска. Неизползваният размер на платения годишен отпуск може да се ползва от държавния служител до прекратяване на служебното му правоотношение. Забранява се компенсирането на платения годишен отпуск с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение . При прекратяване на служебното правоотношение размерът на паричното обезщетение за компенсиране на неизползваните дни платен годишен отпуск се определя съобразно размера на брутната заплата, определена на държавния служител, към датата на прекратяване на служебното правоотношение.
Брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Допълнителните възнаграждения се определят за: прослужено време; работа в почивни и празнични дни; извънреден труд; работа през нощта; време на разположение; постигнати резултати по ред, установен с нормативен акт или с вътрешните правила за работната заплата; други допълнителни случаи, определени с нормативен акт. Размерите и условията за получаване на допълнителните възнаграждения се определят с акт на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Заплатата на държавния служител се изплаща на два пъти - авансово и окончателно за всеки месец, по ред, определен от органа по назначаването. Заплатата се изплаща по ведомост лично на държавния служител, на упълномощено от него лице или чрез превеждането й по негов влог. За положения извънреден труд на държавния служител се заплаща допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху индивидуалната основна заплата, в размер: 50 на сто - за работа през работните дни; 75 на сто - за работа през почивните дни; 100 на сто - за работа през дните на официални празници. Държавните служители, които получават допълнителен отпуск за ненормирано работно време, не получават допълнително възнаграждение за положения извънреден труд през работните дни. При полагането на извънреден труд се спазва правото на непрекъснатата междудневна почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа. При изпълнение на държавната служба в дни на официални празници, включени в месечния график, държавният служител получава за отработеното време на този ден допълнително възнаграждение в размер 100 на сто, изчислено върху индивидуалната основна заплата. При изпълнение на държавната служба в дни на официални празници извън месечния график освен допълнителното възнаграждение за извънреден труд по чл. 19, ал. 1, т. 3 държавният служител получава и допълнително възнаграждение в размер 100 на сто, изчислено върху индивидуалната основна заплата за отработеното време.
За времето на разположение извън местоработата и извън установеното работно време се заплаща допълнително възнаграждение за всеки час или за част от него в размер 0,10 лв. Мястото на разположение се определя от органа по назначаване и от държавния служител. Времето, през което държавният служител се намира на разположение, не се включва и не се отчита като работно време. Максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава: общо за един календарен месец - 50 часа; за едно денонощие през работни дни - 6 часа; през почивни дни - 24 часа. На държавния служител не може да се възлага да бъде на разположение: в два последователни работни дни; в повече от два почивни дни в един календарен месец. За всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,10 лв. За изпълнение на други допълнителни и специфични задължения, определени с нормативен акт и възложени от органа по назначаването, се заплаща допълнително възнаграждение, определено в съответния акт.
Повишаването в ранг се извършва на не по-малко от три и на не повече от пет години въз основа на атестиране чрез оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител. Държавният служител може да бъде повишен в следващия по-висок ранг преди тригодишния срок по ал. 1, при условие че при атестиране е получил най-високата оценка.
Държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на условията за назначаване и е изразил предварително писмено съгласие за заемането й. Заемането на по-висока длъжност се извършва чрез подбор. Условията и редът за провеждането на подбора се определят с наредба на Министерския съвет. При служебна необходимост държавният служител може да бъде преместван да изпълнява временно друга служба в рамките на същата администрация. Преместването се извършва със заповед на органа по назначаването за срок не повече от 45 календарни дни през една календарна година. В този случай държавният служител получава заплата, съответна на заеманата длъжност, но не по-малка от получаваната до преместването.
При отсъствие на държавен служител изпълнението на служебните задължения се осъществява от непосредствения ръководител или от друг държавен служител от състава на съответната администрация. Заповедта за заместване се издава от органа по назначаването въз основа на искане от непосредствения ръководител. Процедурата не се прилага за лица, които по длъжност са заместници на титуляра. Когато отсъствието е над 30 работни дни, но не повече от три месеца, със заповедта се определя допълнителна заплата в размер 50 на сто от основната заплата на замествания служител.
При служебна необходимост органът по назначаването може да командирова държавния служител временно да изпълнява службата си в друго населено място, в рамките на същата администрация. Командироване се извършва за не повече от 30 календарни дни непрекъснато. Когато командироването е за по-дълъг срок, е необходимо писмено съгласие на държавния служител за това. За времето на командировка държавният служител има право да получи освен брутната си заплата още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени с акт на Министерския съвет. За времето на командировка в страната или в чужбина държавният служител получава пътни, дневни и квартирни пари при условията, по реда и в размерите, предвидени в нормативните актове за работещите по трудови правоотношения.
При преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява.
За образцово изпълнение на служебните си задължения държавният служител може да бъде награждаван с отличия и награди със заповед на органа по назначаването или на лицето по чл. 6, ал. 2, която се оповестява по подходящ начин от органа по назначаването. Стойността на паричната или предметната награда не може да надвишава размера на основната заплата на държавния служител.
Държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания. Дисциплинарни нарушения са: неизпълнение на служебните задължения; забава изпълнението на служебните задължения; неспазване кръга на служебните правомощия . Дисциплинарните наказания са: забележка; порицание; отлагане на повишението в ранг до една година; понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година; уволнение. При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението; цялостното служебно поведение на държавния служител. Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
Цялостният контрол по изпълнение на З акон а за държавния служител се осъществява от министъра на държавната администрация и административната реформа.При изпълнение на контролните си правомощия министърът се подпомага от държавни и главни инспектори. Инспекторите извършват общи и специализирани проверки по утвърден от министъра на държавната администрация и административната реформа годишен план, както и внезапни проверки по сигнали на ръководителите на инспекторатите в административните структури и на синдикалните организации или по жалби от държавни служители.В рамките на своята компетентност инспекторите имат право: да изискват от органите по назначаването обяснения и представяне на всички необходими документи, книжа и сведения във връзка с упражняването на контрола; да се осведомяват пряко от държавните служители по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола. Инспекторите са длъжни: да пазят в тайна поверителните сведения, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола; да пазят в тайна източника, от който е получен сигнал за нарушение на служебното правоотношение.
За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани със законодателството за държавния служител, които са установени при проверките, инспекторите предлагат на министъра на държавната администрация и административната реформа или на оправомощено от него лице да издаде задължителни предписания на органа по назначаването за отстраняване на нарушенията.
Когато при проверките се установят нарушения, които съдържат данни за извършено престъпление или други правонарушения, държавните инспектори уведомяват органите на прокуратурата.
Който не изпълни задължително предписание, се наказва с глоба от 250 до 2000 лв. Който противозаконно пречи на контролен орган да изпълни служебните си задължения, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Неизпълнението на задължителните предписания и създаването на пречки за осъществяване на контрола за спазване статута на държавния служител се установяват с актове, съставени от инспекторите. Наказателните постановления се издават от министъра на държавната администрация и административната реформа или от оправомощено от него лице. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
