Има ли права държавният служител?

ИМА ЛИ ПРАВА ДЪРЖАВНИЯТ СЛУЖИТЕЛ?

НАРЕДБА за служебното положение на държавните служители

Приета с ПМС № 34 от 20.03.2000 г., обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.2000 г., в сила от 22.03.2000 г., попр., бр. 47 от 9.06.2000 г., изм., бр. 53 от 30.06.2000 г., в сила от 22.03.2000 г., доп., бр. 62 от 28.07.2000 г., в сила от 28.07.2000 г., изм. и доп., бр. 89 от 31.10.2000 г., попр., бр. 90 от 3.11.2000 г., изм. и доп., бр. 28 от 23.03.2001 г., бр. 35 от 10.04.2001 г., в сила от 1.01.2001 г.; изм. с Решение № 3901 от 5.06.2001 г. на ВАС на РБ - бр. 54 от 15.06.2001 г., в сила от 15.06.2001 г.; изм. и доп., бр. 108 от 14.12.2001 г., в сила от 14.12.2001 г., изм., бр. 15 от 8.02.2002 г., в сила от 1.01.2002 г., бр. 67 от 12.07.2002 г., в сила от 1.07.2002 г., доп., бр. 115 от 10.12.2002 г., в сила от 1.12.2002 г., изм., бр. 17 от 21.02.2003 г., в сила от 1.01.2003 г., бр. 59 от 1.07.2003 г., в сила от 1.07.2003 г., бр. 109 от 16.12.2003 г., в сила от 16.12.2003 г., изм. и доп., бр. 18 от 5.03.2004 г., в сила от 1.01.2004 г.
кн. 4/2000 г., стр. 355; кн. 7/2000 г., стр. 342; кн. 5/2001 г., стр. 491; кн. 7/2001 г., стр. 269; кн. 1/2002 г., стр. 486; кн. 3/2002 г., стр. 190; кн. 8/2002 г., стр. 447; кн. 1/2003 г., стр. 601; кн. 4/2004 г., стр. 397
т. 1, р. 4, № 386

Чл. 1. С наредбата се определят свързаните със служебното положение на държавния служител права за:
1. служебна книжка и служебен стаж;
2. (отм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г.);
3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г.) основна заплата и допълнителните възнаграждения към нея;
4. допълнителен платен отпуск;
5. представително и униформено облекло;
6. командироване.
Чл. 2. (1) Служебна книжка се издава от органа по назначаването на всяко лице, което постъпва за първи път на държавна служба, по образец съгласно приложение № 1.
Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г.) За времето на разположение извън местоработата и извън установеното работно време се заплаща допълнително възнаграждение за всеки час или за част от него в размер 0,10 лв.
Чл. 23. (1) За работа при вредни или при други специфични условия на труд се заплаща допълнително възнаграждение въз основа на комплексна оценка на условията на труд, извършена съгласно наредбата по чл. 1 от Постановление № 169 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 1991 г.; изм., бр. 67 от 1993 г.).
Чл. 32. За времето на командировка в страната или в чужбина държавният служител получава пътни, дневни и квартирни пари при условията, по реда и в размерите, предвидени в нормативните актове за работещите по трудови правоотношения.

НАРЕДБА за командировките в страната (изм. и доп., ДВ, бр. 40 от 30.04.1999 г., в сила от 1.05.1999 г.)

Чл. 1. (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1991 г., изм., бр. 2 от 1994 г.) С тази наредба се определят условията за командироване в страната, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1994 г.) (1) Командированият за времето на командировката има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари при условията и в размерите, определени с тази наредба. Брутното трудово възнаграждение не може да бъде по-малко от определеното по чл. 228 от Кодекса на труда.

(3) Командировъчните пари се заплащат от работодателя, командировал работника или служителя.

Чл. 6. (1) Не се считат командировани лицата, които:

2. изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение;

Чл. 8. (1) Командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1994 г.) При особени обстоятелства, когато се налага незабавно заминаване, командироването може да се извърши и по устно нареждане на командироващия, който в 3-дневен срок е длъжен да издаде писмена заповед.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1994 г., бр. 62 от 1995 г., бр. 34 от 1997 г., бр. 40 от 1999 г.) На командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 12 лв. за всеки ден от командировката.

(2) На командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1.

§ 4. от ПЗР (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1991 г., бр. 40 от 1999 г.) Контролът по прилагането на наредбата се възлага на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите, които дават указания съобразно своята компетентност, както следва:

1. Министерството на труда и социалната политика:

а) по раздел I. Общи положения;

б) по раздел IV. Дневни пари.

ЗАКОН за държавния служител

(Обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 25 от 2001 г., бр. 99 от 2001 г.; изм., бр. 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 95 от 28.10.2003 г., изм. ДВ бр. 70/2004 г.)

Чл. 24. (1) Държавният служител е длъжен да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на по-горестоящите органи и държавни служители.
(2) Държавният служител не е длъжен да изпълни неправомерна заповед, издадена по установения ред, когато тя съдържа очевидно за него правонарушение.
(3) Държавният служител може да поиска писмено потвърждаване на служебния акт, когато в отправената до него устна заповед се съдържа очевидно за него правонарушение.
(4) Държавният служител не е длъжен да изпълни нареждане, насочено срещу него, неговата съпруга или съпруг, роднини по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. В такъв случай той е длъжен незабавно да уведоми органа, от когото е получил нареждането, който от своя страна трябва да възложи изпълнението на друг служител или да го извърши сам.
Чл. 30. Органът по назначаването е длъжен:
1. да осигури на държавния служител необходимите условия за изпълнение на държавната служба;
2. да не възлага допълнителни задължения на държавния служител извън определените му в длъжностната характеристика;
3. да изплаща по установения ред и в срок заплатата на държавния служител;
4. да осигури държавния служител по предвидения в закона ред.

Чл. 32. (1) За изпълнение на държавната служба държавният служител има право на основна заплата, определена съобразно неговата длъжност и ранг.
(1) (Изм., ДВ, бр. 95 от 2003 г. – в сила от 01.01.2004 г.) За изпълнение на държавната служба държавният служител има право на брутна заплата, която включва основна заплата и допълнителни възнаграждения.
(2) Държавният служител има право и на добавки към заплатата за:
1. прослужено време;
2. случаите на изпълнение на държавната служба в почивни и празнични дни;
3. времето на разположение извън местоработата и извън установеното работно време;
4. научна степен;
5. изпълнение на допълнителни задължения, възложени му от органа по назначението;
6. други случаи, определени в нормативен акт.
Чл. 33. При изпълнение на държавната служба държавният служител има право на почивки по време на работния ден, на междуседмична и междудневна почивка и на обявени официални празници.
Чл. 34. (1) Държавният служител има право на редовен платен годишен отпуск.
(2) Държавният служител има право и на допълнителен отпуск, на служебен отпуск, на отпуск за изпълнение на обществени задължения, на отпуск по социалното осигуряване и на неплатен отпуск.
Чл. 35. (1) Органът по назначаването осигурява условия за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на държавния служител.
(4) (Нова, ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Органът по назначаването или лицето по чл. 6, ал. 2 утвърждава годишен план за обучение на служителите в съответната администрация.
Чл. 39. Държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи.
Чл. 40. (1) (Предишен текст на чл. 40, ДВ, бр. 95 от 2003 г.) За осъществяване на служебните си задължения държавният служител има право на представително и униформено облекло при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(2) (Нова, ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Органът по назначаването предоставя безплатно специално облекло и лични предпазни средства на държавни служители, които работят при опасни или вредни за здравето или живота условия, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
Чл. 41. (1) При изпълнение на служебните си задължения държавният служител има право свободно да изказва мнения относно законосъобразността и целесъобразността на дадените му нареждания и да предлага по-удачни решения.
(2) Изказаните мнения и предложения не могат да засягат служебното положение на държавния служител.
Чл. 42. (1) Държавният служител има право да членува в политически партии, доколкото не съществува забрана, установена в специален закон.
(2) При осъществяване на службата държавният служител не може да се ръководи и да защитава интересите и волята на политическата партия, в която членува.
Чл. 44. (1) Държавните служители имат право свободно да образуват синдикални организации, да встъпват и да прекратяват членството си в тях, като се съобразяват само с техните устави.
(3) Синдикалните организации представляват и защитават интересите на държавните служители пред държавните органи по въпросите на служебните и осигурителните отношения чрез предложения, искания и участие в подготовката на проекти за вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до служебните отношения.
Чл. 47. (1) Когато предявените искания, свързани със служебните и осигурителните отношения, не са уважени, държавните служители могат да обявяват стачка.
(2) Осъществяването на стачката по ал. 1 се извършва чрез носене и поставяне на подходящи знаци и символи, протестни плакати, ленти и други, без да преустановяват изпълнението на държавната служба.
(3) По време на стачката представителите на държавните служители и органът по назначаването полагат усилия за разрешаване на спорните въпроси.
Чл. 52. (1) Работното време на държавния служител се прекъсва с една или няколко почивки, които се уреждат в устройствения правилник на съответната администрация. Почивката за хранене не може да бъде по-малка от 30 минути.
Чл. 54. Държавният служител има право на седмична почивка от два последователни дни, които по принцип са събота и неделя. На държавния служител се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.
Чл. 57. (1) Платеният годишен отпуск се ползва с писмено разрешение на органа по назначаването.
(3) Държавният служител ползва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.
Чл. 59. (1) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година:
1. от органа по назначаването - когато нуждите на службата налагат;
2. от държавния служител - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласие на органа по назначаването.
(2) Когато отпускът е отложен, органът по назначаването е длъжен да осигури на държавния служител ползването му през следващата календарна година.
(3) В случай че органът по назначаването не осигури ползването на отложения отпуск до края на следващата календарна година, държавният служител има право сам да определи времето на ползването му, като го уведоми за това в седемдневен срок преди ползването на отпуска.
(4) Неизползваният размер на платения годишен отпуск може да се ползва от държавния служител до прекратяване на служебното му правоотношение.
Чл. 71. (1) Заплатата на държавния служител се изплаща на два пъти - авансово и окончателно за всеки месец, по ред, определен от органа по назначаването.
(2) Заплатата се изплаща по ведомост лично на държавния служител, на упълномощено от него лице или чрез превеждането є по негов влог.
Чл. 76. (Изм., ДВ, бр. 95 от 2003 г.)
(1) Държавният служител ежегодно се атестира чрез оценка на изпълнението на длъжността.
(2) Атестирането се извършва по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности на държавния служител.
(3) Оценката на изпълнението на длъжността на държавния служител следва да бъде мотивирана, като се основава на обективно установени факти и обстоятелства.
(4) Държавният служител задължително се запознава с направената му оценка, по която може да изрази писмено становище.
Чл. 86. (1) При служебна необходимост органът по назначаването може да командирова държавния служител временно да изпълнява службата си в друго населено място, в рамките на същата администрация.
(2) Командироване се извършва за не повече от 30 календарни дни непрекъснато. Когато командироването е за по-дълъг срок, е необходимо писмено съгласие на държавния служител за това.
(3) За времето на командировка държавният служител има право да получи освен брутната си заплата още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени с акт на Министерския съвет.

Чл. 127. (1) Цялостният контрол по изпълнението на този закон се упражнява от Министерския съвет.
(2) Специализираната контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с държавната служба, се извършва от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” чрез държавни инспектори.
(3) За държавни инспектори могат да бъдат назначавани лица, които имат най-малко 10 години стаж в администрацията.

НЯКОИ БЕЛЕЖКИ ПО КОДЕКСА НА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

І. Общи бележки

На основание чл.28 от ЗДСл бе приет "Кодекс за поведение на държавния служител", публикуван в страницата на МС в Интернет. Подобни правила за поведение за първи път се установяват у нас. Първият въпрос, който кодексът мигновено поставя, е каква е неговата правна стойност. На този въпрос не се наемаме да отговорим, тъй като от една страна, правилата са наречени етични, т.е. по дефиниция неюридически, както гласи теорията на правото, а от друга - те са приети от Министерския съвет, който е орган и създава именно юридически актове. Дори ако тези правила не са юридически, те пак могат да имат правни последици. Така би било, ако бъдат включени в трудовите договори на държавните служители. И без да са юридически закрепени, правилата ще оказват осезаемо фактическо влияние върху държавните служители и оттук - върху основни права на гражданите.
Повечето от изискванията, които кодексът поставя към служителите, са формулирани доста общо, без инструкции за поведение в конкретни, често срещащи се казуси.
Немалка част от предвидените задължения са бездруго правни задължения, произтичащи от различни нормативни актове. Такива са например задълженията, свързани с обслужването на гражданите или задължението за неполучаване на облага при изпълняване на служба. Иначе казано, вместо да поставят изискване максимум за поведение, каквато е целта на кодекса, те осигуряват стандартния минимум, който е по принцип предмет на правното регулиране.

ІІ. Бележки по същество

Някои разпоредби на кодекса са проблематични от гледна точка на свободата на изразяване и информация, както тази на самите служители, така и тази на гражданите.
Предвиденото в т. 2, 4 задължение за неразпространяване на каквито и да е факти, до които служителят има достъп при изпълнение на служебните си задължения, не само няма аналог в никой закон, но и е противозаконно. То пряко нарушава правото на гражданите на достъп до обществена информация. Ограниченията на правото на достъп до обществена информация са уредени изчерпателно в закона. Следователно е НЕДОПУСТИМО Министерският съвет да въвежда допълнително ограничение, което при това напълно игнорира правото на гражданите на достъп до информация. Признак на лош вкус е да се инструктира администрацията за подобно поведение, след като същевременно правителството заявява, че тя трябва да бъде открита и прозрачна.
Споменатата инструкция за неразгласяване на факти има за цел, видно от т. 2. 4 от кодекса, да препятства "затрудняването или влиянието на политиката". Дребен факт е, изглежда, че за защитата на такъв обществен интерес Конституцията и Законът за достъп до обществена информация не е предвиждат ограничение на правото на достъп до обществена информация. Да оставим настрана това, че цитираният израз е неясен и съдържа възможност за твърде широко тълкуване.
Що се отнася до свободата на информацията, екипът на ПДИ е на мнение, че е безпринципно да се поставя интересът на политиката /неясно коя, в чие име и в чия защита/ над правото на гражданите да знаят как са управлявани. Това противоречи и на международните стандарти, които в прав текст предписват въздържане от въвеждане на ограничения на правото на информация в името на защита на "политиката от влияния".
Забраната за "критични публични изказвания" относно други държавни служители е твърде широко формулирана. На първо място, изразът очевидно включва както основателната, така и неоснователната критика. На следващо място, не престижът, а честта и достойнството, присъщи на всеки човек, са ценностите, които се ползват със защита. Престижът е свързан с професионалната дейност, която е по принцип в най-широка степен обект на критика, тъй като чрез нея една личност се проявява в обществото и във взаимоотношенията си с другите. Добрата репутация в професионалната сфера, която е неделима част от обществения живот, не се презумира, а трябва да се заслужи. Удостояването на едно упражняващо професия лице с престиж е дело на обществената оценка, а не на самомнението на лицето. В още по-голяма степен това важи за престижа на държавния служител.
Правото на всеки гражданин да разпространява информация и да извършва критика на управлението и правото на останалите да получат информацията и да чуят критиката, е основно човешко право и стожер на демократичното общество. То е право на всеки, а не само на "недържавните служители".

КОГА ГОВОРИМ ЗА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ? *
източник: Асоциация “Прозрачност без граници”

Конфликтът на интереси представлява хипотеза, в която личният интерес на служител, назначен в държавния сектор, и задълженията, произхождащи от длъжността му, са в противоречие или могат да се окажат в противоречие. Личните интереси на служителя включват всякакво облагодетелстване за него или семейството му, близки роднини, приятели или хора от фирми или организации, с които е работил или е имал политически връзки. Интересът включва също и всяка тежест, било то финансова или облигационна, свързана с него или семейството му.
Конфликтът на интереси може да бъде разглеждан в два аспекта. От една страна, конфликтите на интереси са ситуации, които предпоставят реални корупционни проблеми. Тогава, когато има тясно обвързване между служебната сфера на действие на държавния служител и неговата лична сфера на действие, е напълно възможно да се мисли за ситуация, при която държавният служител ще взема решенията, които са по-изгодни за него лично, а не както се предполага, че би трябвало да бъде - за обществото като цяло.
Проблемът на общественото възприятие е вторият аспект на значението на конфликта на интереси. Тогава, когато гражданите вярват, че администрацията е корумпирана, те действат в съответствие с това си убеждение. На практика става безпредметен спорът дали има корупция или не дотолкова, доколкото всеки се съобразява с предполаганата, възприеманата висока корупция в администрацията.
Проблемът конфликт на интереси има различни измерения: от една страна това са хипотезите на злоупотреба със служебно положение за извличане на неправомерна изгода - често, това е назначение за близък на служителя или член на неговото семейство (nepotism), от друга страна това може да е недължима привилегия за колеги или приятели на служителя (cronyism)*.
В случай че възникне, такъв конфликт намалява доверието на обществото в съответното звено на публичната администрация, дори когато служителят е взел правилно решение. Наред с това конфликтът на интереси се възприема като една от формите на корупция на ниско ниво, с която гражданите, в качеството им на потребители на административни услуги, се сблъскват ежедневно при контактите си със служителите в публичната администрация. Поради това в определянето на статуса на държавните служители следва да се добавят разпоредби, определящи границите на допустимото поведение.
Поради факта, че единствено служителят знае дали се намира или не в такова положение, той следва да носи лична отговорност за известяване за потенциален конфликт на интереси, за вземане на мерки за избягването му и за информиране на ръководителя си веднага щом узнае за конфликта.
Отговорността при конфликт на интереси може да бъде различна в зависимост от тежестта на нарушението, което е извършено. Тя може да е както дисциплинарна или административна при по-леките случаи, така и наказателна при по-тежките. Възможно е решение, при което да се носи гражданска отговорност за нанесените вреди на държавата и след напускане на длъжност.

Нормативна уредба на конфликтите на интереси в България

В българското законодателство конфликтът на интереси е понятие, което няма легална дефиниция. В нормативната уредба липсват разработени правни инструменти срещу заличаването на границите между публично и частно. Закони, в които има отделни текстове, свързани с конфликти на интереси у нас, са Наказателният кодекс, Наказателно-процесуалният кодекс, Законът за МВР, Законът за мерките срещу изпирането на пари, Законът за митниците, Законът за държавния служител. Правната фигура "конфликт на интереси" е въведена при последните изменения и в закони, в които има уредба на лицензионни режими - напр. Закона за радиото и телевизията.
Към момента националното ни законодателство урежда в минимална степен и двата способа за решаване на ситуации, свързани с конфликт на интереси. От една страна съществуват норми за несъвместимост, норми, които забраняват държавни служители да участват в управителните тела на политическите партии, на търговски дружества, като по този начин се опитват да постигнат един баланс между частното и общото, като това се компенсира с относително по-високи права на държавните служители в някои други сфери - например в сферата на общественото осигуряване. Вторият способ, който е свързан с обявяване на конфликта на интереси, е далеч по-малко познат и далеч по-малко използван.

Експертно мнение на Асоциация "Прозрачност без граници

ЕРГОНОМИЯ

Закон за държавния служител

Чл. 30. Органът по назначаването е длъжен:
1. да осигури на държавния служител необходимите условия за изпълнение на държавната служба
Чл. 40. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Органът по назначаването предоставя безплатно специално облекло и лични предпазни средства на държавни служители, които работят при опасни или вредни за здравето или живота условия, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.

КОНТРОЛ ЗА СПАЗВАНЕ НА СТАТУТА НА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ
Контролни органи
Чл. 127. (1) Цялостният контрол по изпълнението на този закон се упражнява от Министерския съвет.
(2) Специализираната контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с държавната служба, се извършва от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" чрез държавни инспектори.
(3) За държавни инспектори могат да бъдат назначавани лица, които имат най-малко 10 години стаж в администрацията.
Дейност на инспекторите
Чл. 128. Инспекторите извършват общи и специализирани проверки по утвърден от изпълнителния директор на агенцията и съгласуван с министъра на държавната администрация годишен план, както и внезапни проверки по сигнали на ръководителите на инспекторатите в административните структури и на синдикалните организации или по жалби от държавни служители.
Права на инспекторите
Чл. 129. В рамките на своята компетентност инспекторите имат право:
1. да изискват от органите по назначаването обяснения и представяне на всички необходими документи, книжа и сведения във връзка с упражняването на контрола;
2. да се осведомяват пряко от държавните служители по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола.
Задължения на инспекторите
Чл. 130. Инспекторите са длъжни:
1. да пазят в тайна поверителните сведения, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола;
2. да пазят в тайна източника, от който е получен сигнал за нарушение на служебното правоотношение.
Задължителни предписания
Чл. 131. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани със статута на държавния служител и във връзка с изпълнението на неговите задължения, които са установени при проверките, държавните инспектори издават задължителни предписания на органите по назначаването за отстраняване на нарушенията.
Сигнална функция
Чл. 132. Когато при проверките се установят нарушения, които съдържат данни за извършено престъпление или други правонарушения, държавните инспектори уведомяват органите на прокуратурата.
Отговорност за неизпълнение на задължително предписание
Чл. 133. (1) Който не изпълни задължително предписание на държавен инспектор, се наказва с глоба от 250 до 2000 лв.
(2) Който противозаконно пречи на контролен орган да изпълни служебните си задължения, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления
Чл. 134. (1) Неизпълнението на задължителните предписания и създаването на пречки за осъществяване на контрола за спазване статута на държавния служител се установяват с актове, съставени от инспекторите.

НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд:
1. на всяко работно място;
2. при използване на работното оборудване.
(2) Тази наредба се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност съгласно чл. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ).
(3) Тази наредба се прилага, като разпоредбите й се съобразяват със специфичните нормативни актове за безопасност и опазване на здравето при работа, регламентиращи изисквания за следните работни места:
1. в транспорта, използван извън предприятието, и в транспортните средства;
2. на временни или подвижни работни площадки;
3. в миннодобивната промишленост;
4. на риболовните кораби;
5. на полето, в горите и на други места, които са част от селскостопански и горскостопански предприятия и са разположени извън сградите и територията на предприятието.
(4) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2003 г.) Тази наредба се прилага и от лицата, които самостоятелно упражняват трудова дейност.
Чл. 2. Работодателят осигурява прилагането на изискванията на тази наредба за работните места, трудовия процес и при използване на предоставеното работно оборудване.
Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2004 г.) Освен задълженията по ЗЗБУТ работодателят:
1. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2003 г.) информира работещите и/или техните представители за всички мерки, имащи отношение към безопасността и опазване на здравето, които са и ще бъдат предприети на работното място и при използването на работното оборудване. Информацията трябва да бъде лесно разбираема за работещите, за които се отнася;
2. се консултира с работещите и/или техните представители и създава възможност за тяхното участие по всички въпроси, свързани с тази наредба.
Чл. 4. При организиране и осъществяване на трудовата дейност се изпълняват изискванията на тази наредба, на нормативните актове по безопасност и здраве при работа за различните производства, дейности, видове работа и работно оборудване и за пожарна безопасност.
Раздел I
Общи изисквания
Чл. 16. Работните помещения и работните места трябва да осигуряват безопасни условия на труд.
Чл. 17. При изпълнението на минималните изисквания към работните места за безопасност и опазване на здравето се взимат предвид характеристиката на работното място и на дейността, както и конкретните обстоятелства и опасности.
Чл. 18. (1) (Предишен текст на чл. 18 - ДВ, бр. 43 от 2003 г.) Не се допуска превишаване на установените норми за производствен микроклимат, шум, вибрации, прах, токсични вещества, осветление, нейонизиращи и лазерни лъчения в работните помещения и на работните места.
(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2003 г.) При риск за работещите вследствие на работа в ограничени пространства се осигурява постоянно наблюдение отвън и се предприемат подходящи мерки за оказване на ефективна и незабавна помощ в случай на необходимост.д и опазване здравето на работещите.
Чл. 20. Технологични процеси и дейности с отделяне на прах, токсични и други вредни вещества, шум и вибрации над установената норма, наличие на йонизиращи лъчения, инфрачервена радиация, ултравиолетово лъчение, лазери, електромагнитни полета, с прегряващ микроклимат, мокри процеси и др. се организират в отделни сгради или помещения при спазване изискванията на съответните за вида дейност нормативни актове за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и пожарна безопасност.
Чл. 21. Работните места и работното оборудване, включително вентилационните системи, се почистват редовно в съответствие с хигиенните и технологични изисквания.
Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2004 г.) Работните помещения да са с достатъчна площ, височина и въздушно пространство, позволяващи на работещите да изпълняват работата без рискове за безопасността, здравето и благополучието им.
Чл. 23. Свободната незаета област на работното място се оразмерява така, че да осигури достатъчно свобода за движение на работещите при изпълнение на работата.
Чл. 24. Размерите на работните помещения, броят на хората, разполагането на работно оборудване в тях, пътищата за транспортни средства и хора и свободните площи отговарят на изискванията на нормативните актове за безопасност и здраве при работа и пожарна безопасност за съответната дейност.
Чл. 25. Организацията на работа, размерите и подреждането на работното място се съобразяват с физиологичните и ергономичните изисквания за осигуряване на нормално протичане на работния процес и за отстраняване или намаляване на риска за здравето при изпълнение на трудовата дейност.
Чл. 26. Работното място се оформя в съответствие с ергономичните изисквания и с антропометричните характеристики на работещите.
Чл. 27. Цветовото оформление на работното място се съобразява с принципите на ергономията и промишлената естетика, архитектурните особености на работното помещение, характера на трудовия процес и факторите на работната среда.
Глава седма
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДОВАТА ДЕЙНОСТ
Чл. 216. Трудовата дейност се осъществява така, че да предотвратява или ограничава всяко неблагоприятно въздействие, произтичащо от характера и организацията на работата, използваната технология, работното оборудване, работното място и трудовия процес, и да осигурява оптимални условия на труд, висока работоспособност, ефективност и удовлетвореност.
Чл. 217. (1) Установяването на съответствието на работната среда, трудовия процес, използваната технология и работното оборудване с нормите и изискванията за безопасни и здравословни условия на труд се осъществява посредством подходите, методите и формите за извършване на оценката на риска.
(2) Оценката на риска обхваща всички аспекти на трудовата дейност в предприятието.
(3) Необходимите измервания се извършват съгласно изискванията на съответните нормативни актове и с периодичността, определена от работодателя за оценката на риска.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2000 г.) Необходимите измервания се извършват от звена и специалисти на работодателя и/или от юридически и физически лица, упълномощени от Изпълнителна агенция "Българска служба по акредитация".
(5) Документите за установяване на съответствието с нормите и изискванията за безопасни и здравословни условия на труд, вкл. резултатите от проведените измервания, се включват в документацията по оценката на риска.
Чл. 218. Работната поза и местоположението на работещите по време на работа и при използване на работното оборудване се съобразява с ергономичните принципи.
Чл. 219. Трудовата дейност се извършва при оптимална организация на работните движения и работната поза с цел предотвратяване на продължителното статично мускулно напрежение и ограничаване на двигателно-монотонната дейност.
Чл. 220. Свързаните с трудовата дейност психосоциални фактори се контролират и подобряват чрез прилагане на специфични за всеки вид труд профилактични програми за намаляване на психичното напрежение и стреса по време на работа.
Чл. 239. (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 43 от 2003 г.) За работещите се осигуряват помещения за почивка, когато:
1. технологичният процес налага чести и продължителни прекъсвания на работата;
2. на работното място или в помещенията има постоянно присъствие на повече от определено количество хора;
3. за осигуряването на безопасността и здравето са въведени режими на труд и почивка.
Чл. 240. (1) Стаите за почивка трябва да са:
1. лесно достъпни;
2. достатъчно просторни;
3. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2004 г.) съобразени с броя на едновременно ползващите ги лица;
4. (доп. - ДВ, бр. 88 от 2004 г.) снабдени с обзавеждане, съобразено с характера на необходимите почивки и с маси и столове с облегалки.
(2) На работещи в офиси или други подобни помещения, осигуряващи възможност за релаксация, през време на почивките не се осигуряват стаи за почивка.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2003 г.) В стаите и местата за почивка е забранено пушенето.

ЗАКОН за здравословни и безопасни условия на труд

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда правата и задълженията на:
1. държавата;
2. работодателите;
3. работниците и служителите;
4. лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие;
5. други организации и юридически лица,
за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
Чл. 2. (1) Този закон се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението, доколкото в друг закон или в международен договор, по който страна е Република България, не е предвидено друго.
Глава втора
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗДРАВОСЛОВНИ И
БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД
Чл. 3. (1) Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд се извършва съобразно спецификата на провежданата дейност и изискванията на техническото, технологичното и социалното развитие с цел защитата на живота, здравето и работоспособността на работещите лица.
(2) Здравословните и безопасните условия на труд в обекти, производства, процеси, дейности, работни места и при работното оборудване се осигуряват с проектирането, изграждането, реконструкцията, модернизацията, въвеждането им и процеса на тяхната експлоатация, както тяхното поддържане, ремонт и извеждане от действие.
Чл. 4. Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд изисква вземане на мерки за:
1. предотвратяване на риска за живота и здравето;
2. оценка на риска, който не може да бъде предотвратен;
3. борба с риска при източника на възникването му;
4. приспособяване на условията на труд към индивида с цел намаляване и премахване на вредното им влияние върху неговото здраве;
5. въвеждане на техническия прогрес в технологичните процеси, машини и съоръжения;
6. замяна на опасните производства, работно оборудване, инструменти, вещества, суровини и материали с безопасни или с по-малко опасни;
7. прилагане на единна обща политика за превантивност, обхващаща технологията, работните места и организацията на работа, условията на труд и социалните взаимоотношения;
8. използване на колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни средства;
9. предоставяне на работещите лица на необходимата информация във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд;
10. обозначаване на съществуващите опасности и източниците на вредни за здравето и безопасността фактори.
Чл. 7. (1) Работните места трябва да отговарят на минимални изисквания за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
(2) Минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
(3) На работните места се създават условия за опазване на здравето на работещите лица и осигуряване на безопасност, като:
1. работното място и работното оборудване се поддържат в техническа изправност, а всички неизправности, които могат да засегнат безопасността и здравето на работещите, се отстраняват във възможния най-кратък срок;
2. работното място и работното оборудване и пътищата към тях се почистват редовно;
3. защитното оборудване и средствата за колективна и лична защита се проверяват и се поддържат в изправност;
4. пътищата към аварийните изходи и самите изходи се поддържат свободни по всяко време.
Чл. 8. (1) Работното оборудване трябва да е подходящо за извършваната работа, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Работното оборудване се пуска на пазара и/или се пуска в действие и използва само ако отговаря на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, установени с нормативни актове.
Чл. 16. (1) При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен:
1. да направи оценка на риска за здравето и безопасността, която да обхване работните процеси и работното оборудване, помещенията, работните места, организацията на труда, използването на суровини и материали и други странични фактори;
2. да планира подходящи мерки за предотвратяване на риска в съответствие с направената оценка, а когато това не е възможно, да осигури защитата на работещите и на другите лица;
3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) да отчита специфичните опасности за работниците и служителите, които се нуждаят от специална закрила, включително и тези с ограничена работоспособност;
4. да предвиди съответните улеснения за лицата по т. 3 на работните им места при изпълнение на трудовите им функции;
5. да създаде необходимата организация за осъществяване на наблюдението и контрола по изпълнението на планираните мерки;
6. да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин;
7. да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани;
8. да предприеме необходимите мерки за координация на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, когато на един обект или работна площадка се извършват работи или дейности от работници и служители и на други работодатели.
(3) Всички разходи, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на работниците и на служителите, са изцяло за сметка на работодателя.
Чл. 17. Редът, начинът и периодичността на извършване на оценката на риска се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
Чл. 25. (1) Работодателите осигуряват обслужване на своите работници и служители от служби по трудова медицина.
(2) Службите по трудова медицина са звена с предимно превантивни функции. Те консултират и подпомагат работодателите, комитетите и групите по условия на труд в планирането, организирането и изпълнението на задълженията им по:
1. осигуряване и поддържане на здравословни и безопасни условия на труд;
2. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) укрепване на здравето и работоспособността на работещите във връзка с извършваната от тях работа.
(3) Службите по трудова медицина се създават от работодателите самостоятелно или в съдружие, или от други юридически лица.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Когато за работодателя е практически невъзможно сам или в съдружие да създаде служба по трудова медицина, той сключва договор с регистрирана служба по трудова медицина.
Чл. 26. (1) Работодателят е длъжен да се консултира с работниците и служителите или с техни представители и организации, като създава възможност те да участват при:
1. обсъждането и приемането на всички мерки, които се отнасят до здравето и безопасността на работниците и служителите;
2. определянето на работници и служители, които ще извършват дейности по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, първа помощ, борбата с пожарите и евакуацията на работниците;
3. планирането и организацията на обучението на работниците и служителите по здравословните и безопасни условия на труд.
(2) Работодателят е длъжен да осигури:
1. на всеки работещ подходящо обучение по здравословни и безопасни условия на труд в съответствие със спецификата на всяко работно място и професия;
2. всички разходи за провеждане на обучението, което се осъществява в работно време.
Глава четвърта
ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА
Чл. 35. Министерският съвет определя и провежда политиката за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Министърът на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика в областта на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, като:
1. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) ежегодно съвместно с министъра на здравеопазването изготвя анализи за състоянието, тенденциите и проблемите на дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и предлага мерки за подобряването й;
2. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) самостоятелно или с други министри издава нормативни актове по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, организира и координира разработването на нормативни актове в тази област, когато са от компетентността на други министри, и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;
3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) осъществява интегриран контрол чрез Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" по спазване на законодателството и по изпълнение на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във всички отрасли и дейности, независимо от формата на собственост;
4. определя условията, реда и изискванията за извършване на обучение, измервания и консултации в областта на безопасността на труда;
Глава пета
ФОНД "УСЛОВИЯ НА ТРУД"
Чл. 44. (1) (Предишен текст на чл. 44, изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) За финансиране на дейности и мероприятия за подобряване на условията на труд се създава фонд "Условия на труд" - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика.
(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Фонд "Условия на труд" е юридическо лице със седалище София.
Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Средствата по фонд "Условия на труд" се набират и се разходват по бюджета на Министерството на труда и социалната политика.
(2) Източници за набиране на средствата по фонд "Условия на труд" са:
1. целева ежегодна субсидия от държавния бюджет в размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България;
2. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) суми от фонд "Трудова злополука и професионална болест" на държавното обществено осигуряване, предвидени по бюджета на фонда за финансиране на дейности за намаляване на честотата и тежестта на осигурените социални рискове "трудова злополука и професионална болест";
3. доброволни вноски, дарения и завещания от български и чуждестранни граждани и от юридически лица;
4. (отм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.);
5. приходи от прояви с благотворителна цел;
6. рекламна дейност;
7. други източници, определени със закон или с акт на МС.
Глава седма
КОНТРОЛ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Чл. 54. (1) Цялостен контрол по спазването на този закон упражнява Министерството на труда и социалната политика.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Специализираната контролна дейност по изпълнението на този закон, както и на други нормативни актове се извършва от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" чрез нейните структури.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Устройството и дейността на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" се определят с правилник, утвърден от Министерския съвет.
Чл. 55. Лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413, 414, 415 и 416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната дейност закони и нормативни актове.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Здравословни и безопасни условия на труд" са такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица.
2. "Работодател" е понятието, определено в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията.
3. "Вредни фактори за здравето и безопасността" са физически (в това число механични, акустични, електрически, оптически, лъчеви, йонизиращи, вибрационни и др.), химически, биологически, психологически, организационни и други въздействия, които влияят негативно или заплашват здравето и безопасността на работещите.
4. "Професионален риск" ("риск") е вероятността от възникване на неблагоприятни последици за здравето и безопасността на работещите лица при конкретно въздействие на вредни фактори при работа и степента на последиците.
5. "Здравен риск" е вероятността от възникване на неблагоприятни изменения в здравословното състояние при конкретно въздействие на вредни за здравето фактори и степента на тези изменения.
6. "Средство за колективна защита" е проектно, конструктивно, технологично, организационно или друго техническо решение, което изолира пространството, в което може или се проявява опасността от местонахождението на работещите или други лица, които биха могли да бъдат увредени.
7. "Лично предпазно средство" ("средство за лична - индивидуална - защита") е всяко приспособление (екипировка), проектирано да се носи или използва от работещия, за да го предпазва от една или повече възможни опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност при работа.
8. "Защитно приспособление (елемент, оборудване, предпазно устройство)" е съставна част на работното оборудване, която изпълнява предпазна (защитна) функция при използването му, както и при повреда, отказ или неправилно действие, които създават заплаха за здравето, безопасността или живота на хора, които могат да бъдат увредени. Това може да бъде и отделно произведено оборудване, което е предвидено да изпълни същите задачи.
9. "Минимални изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда" са най-малките допустими изисквания за опазване на здравето на работещите и осигуряването на тяхната безопасност при работа. Работодателят може да реализира по-високи изисквания, с което да осъществи по-добро ниво на предпазване на работещите, но не и по-ниски от минималните изисквания.

Кодекс на труда

Чл. 415. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с глоба в размер от 250 до 2000 лв.

НАРЕДБА № 3 от 18.09.2002 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи

Чл. 3. (1) Работодателят възлага на специалисти по трудова медицина извършването на оценка на работните места за работа с видеодисплеи с цел установяване на всички възможни ситуации и действия, които могат да причинят увреждания, особено на зрението и опорно-двигателния апарат, възникване на психичен стрес и др.
Чл. 4. Работните места за работа с видеодисплеи следва да отговарят на изискванията, посочени в приложението.
Чл. 7. Работодателят организира трудовата дейност на лицата, работещи с видеодисплеи, по начин, позволяващ периодични прекъсвания на работата с видеодисплеи, които се използват за:
1. почивки, като техният брой, продължителност и ред на ползване са определени в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа (ДВ, бр. 54 от 1999 г.);
2. извършване на други дейности с цел намаляване на трудовото натоварване, дължащо се на работата с видеодисплеи.
Чл. 8. (1) Работодателят предприема необходимите мерки за защита на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи, като осигурява изследване на зрителния анализатор от специалист по очни болести:
1. преди започване на работа с видеодисплеи;
2. един път на три години за лицата, ненавършили 40 години, и ежегодно за лицата, навършили 40 години;
3. при възникване на смущения на зрението, за които има основания да се предполага, че се дължат на работа с видеодисплеи.
(2) Работодателят снабдява за своя сметка лицето, работещо с видеодисплеи, с предписани от специалиста по очни болести очила за изпълнение на работата му при всяка корекция на зрението, установена при изследванията по ал. 1, ако очилата са различни от тези, използвани в извънпрофесионалната дейност на съответното лице.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Видеодисплей" (монитор) означава екран за текстово или графично изображение, независимо от начина на представяне на информацията.
2. "Лице, работещо с видеодисплеи" е всеки работник или служител, който работи ежедневно с видеодисплей не по-малко от половината от максимално установената с Кодекса на труда продължителност на работното време.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда.
§ 3. Тази наредба отменя Наредба № 8 от 1996 г. за хигиенните изисквания към работните места за работа с видеодисплеи (ДВ, бр. 29 от 1996 г.).
§ 4. Указания по прилагането на наредбата дават министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.
Изисквания към работните места за работа с видеодисплеи
I. Изисквания към оборудването.
1. Използването на оборудването не трябва да предизвиква рискове за лицата, работещи с видеодисплеи.
2. Екран:
а) буквите и знаците, появяващи се върху екрана, са добре и ясно оформени, с подходяща големина и разстояние между знаци, букви и редове;
б) изображението на екрана е стабилно, без трептене или разлика в яркостите на отделните знаци;
в) яркостта и/или контрастът между знаците и фона да се регулират от лицето, работещо с видеодисплеи, и да се променят лесно в зависимост от условията на средата;
г) екранът е подвижен и може да се наклонява, повдига или върти встрани в зависимост от нуждите на лицето, работещо с видеодисплеи;
д) върху екрана няма отражения или отразен блясък, причиняващи дискомфорт на лицето, работещо с видеодисплеи.
3. Клавиатура:
а) клавиатурата е подвижна, позволява заемането на удобна работна поза и не предизвиква умора на ръцете и китките;
б) пространството пред клавиатурата е достатъчно и дава възможност за опора на ръцете и китките на лицето, работещо с видеодисплеи;
в) клавиатурата е с матова повърхност, за да се избегне отразеният блясък;
г) клавиатурата и характеристиките на клавишите са подредени така, че улесняват използването й;
д) знаците върху клавишите са контрастни и четливи при обичайна работна поза.
4. Работна маса и работна повърхност:
а) работната маса и работната повърхност са с височина 680 - 750 мм и достатъчно широки, с ниска отразителна способност и позволяват промени в подреждането на екрана, клавиатурата, документите и останалото оборудване;
б) размерите на работната повърхност са не по-малки от: дължина 1200 мм, широчина 800 мм при дебелина на плота под 30 мм;
в) работната мебел осигурява разстояние между очите на лицето, работещо с видеодисплеи, и екрана не по-малко от 500 - 700 мм, а между очите и клавиатурата 450 - 500 мм;
г) държателят на документи е стабилен, регулира се по височина и наклон и е поставен в положение, осигуряващо минимални движения на главата и очите при работа;
д) работното място дава възможност на лицето, работещо с видеодисплеи, да заема най-удобната за него работна поза.
5. Работен стол:
а) работният стол е стабилен и позволява на лицето, работещо с видеодисплеи, свобода на движенията и удобна работна поза;
б) седалката се регулира на височина;
в) облегалката на стола се регулира на височина и наклон и осигурява опора на лицето, работещо с видеодисплеи;
г) има възможност за поставяне на опора за краката при желание на лицето, работещо с видеодисплеи.
II. Изисквания към работната среда.
1. Пространствени изисквания:
а) работното място е проектирано и оразмерено по начин, позволяващ на лицето, работещо с видеодисплеи, да сменя работната си поза и работните движения;
б) работното място е с площ не по-малка от 4,5 кв. м;
в) минималната кубатура за едно работно място с видеодисплей е 13 куб. м.
2. Осветление:
а) общото и локалното осветление осигуряват достатъчно добри светлинни условия и подходящ контраст между екрана и заобикалящото го пространство, като се имат предвид видът работа и зрителните изисквания на лицето, работещо с видеодисплеи;
б) смущаващите зрението блясък и отражение от екрана да се отстранят чрез съгласуване на устройството на работното място с разположението и техническите характеристики на източниците на изкуствено осветление;
в) в помещения с изкуствено осветление най-малката осветеност на работните места при видеодисплей с позитивен контраст е 300 Lx, а при видеодисплей с негативен контраст - 500 Lx, като конкретните стойности на осветеността над тези нива се определят в съответствие с изискванията на БДС 1786-84 за съответните работни помещения и видове дейности.
3. Предотвратяване на отражения и блясък:
а) работното място е организирано така, че източниците на светлина, като прозорци, пропускащи светлината стени и ярко оцветени повърхности, не предизвикват директен блясък, както и отражения от екрана;
б) прозорците имат завеси или щори, които при нужда намаляват дневната светлина, падаща на работното място.
4. Шумови нива:
а) нивото на шума в работното помещение не надвишава 55 dB (A);
б) при избора на печатащите и другите периферни устройства се оценява шумовата им характеристика.
5. Микроклимат:
а) температурата на въздуха е от 18 до 25 С; при температура на външния въздух над 25 С се допуска температурата на въздуха в помещението да е до 28 С;
б) относителната влажност на въздуха е от 30 до 60 %; при температура на външния въздух 28 С и повече относителната влажност на въздуха да е до 55 %;
в) скоростта на движение на въздуха да не превишава 0,2 м/сек. за студения период от годината и от 0,2 до 0,5 м/сек. за топлия период на годината.
6. Електрически и магнитни полета:
а) стойностите на електрическите и магнитните полета да съответстват на изискванията на Наредба № 7 от 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (обн., ДВ, бр. 88 от 1999 г.; изм., бр. 48 от 2000 г. и бр. 52 от 2001 г.);
б) работната мебел и оборудването на работното помещение не са източник на електростатично поле;
в) работното облекло и обувки са изработени от материали, които не натрупват електрични заряди.
III. Изисквания към програмните продукти.
1. Програмният продукт е подходящ за съответната работна задача.
2. Програмният продукт е лесен за ползване и при възможност приспособим за нивото на знанията и опита на лицата, работещи с видеодисплеи. Без знанието на лицата, работещи с видеодисплеи, не се прилагат количествени или качествени проверки или оценки за извършваната работа.
3. Системите осигуряват обратна връзка към оператора за резултата от неговата работа.
4. Системите представят информация във формат и скорост, съобразени с възможностите на лицето, работещо с видеодисплеи.
5. Прилагат се принципите на софтуерната ергономия, особено по отношение на процеса на обработка на информацията от лицата, работещи с видеодисплеи.

Безопасност и опазване здравето на работещите
Вестник "Икономически живот", бр. 33, 21 август 2002 г., 4 стр.
чл. 284 КТ чл. 36 ЗЗБУТ, чл. 8, чл. 10 Наредба № 8 от 26.03.1996 г. за хигиенните изисквания към работните места за работа с видеодисплеи
В отговор на читателски въпрос авторът Иван Цицелков, юрист, разглежда правилата за безопасност на труда при работа с компютър. Работодателят трябва да осигури периодични прекъсвания с продължителност 15 минути на всеки 45 минути работа с видеодисплеи (монитори), като операторите трябва да използват прекъсванията за производствена гимнастика и почивка. Изисква се от работодателя да снабдява за своя сметка оператора с подходящи очила за изпълнение на работата му при всяка корекция на зрението, ако те са различни от тези, използвани в извънпрофесионалната дейност на съответния оператор.

След 45 минути пред компютъра се полага четвърт час почивка
Вестник "Труд", бр. 113 от 26.04.1996 г., стр. 11
чл. 3, чл. 5, чл. 8 Наредба № 8 за хигиенните изисквания към работните места за работа с видеодисплеи
Авторът на статията д-р Иван Иванов дава характеристика на хигиенните изисквания към работните места с видеодисплей. Продължителната работа с екрана претоварва зрението, пренапрежение идва и от големия брой повтарящи се движения, неестествената работна поза, дълготрайно статично напрежение и др. Нормите в България са разработени на база на Директива на Европейския съюз от 1990 г. за минималните хигиенни изисквания при работа с видеоекрани. Нормите са задължителни за всеки, нает по трудов договор, който работи не по-малко от 4 часа дневно с компютър, независимо дали предприятието е частно или държавно. Почивка се дава с продължителност 15 минути след всеки 45 минути работа с видеодисплеи и тя не може да се слива с други почивки или да се напуска преждевременно работа. След като се определят работните места, работодателят трябва да осигури оценка на условията на труд от лекар - специалист по хигиена на труда или трудова медицина от лабораториите, упълномощени от МЗ да извършват измерванията на условията на труд. Контролът върху изпълнението на наредбата се извършва от регионалните ХЕИ. Към тях заинтересуваните могат да се обърнат за съдействие.

НАРЕДБА за служебното положение на държавните служители

Чл. 23. (1) За работа при вредни или при други специфични условия на труд се заплаща допълнително възнаграждение въз основа на комплексна оценка на условията на труд, извършена съгласно наредбата по чл. 1 от Постановление № 169 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 1991 г.; изм., бр. 67 от 1993 г.).
(2) Месечният размер на допълнителното възнаграждение по ал. 1 се определя с норматив за една точка от комплексната оценка на условията на труд, определени по наредбата, в размер 0,05 лв.

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:

Чл. 1. Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на здравеопазването до 1 септември 1991 г. да утвърдят Наредба за комплексно оценяване условията на труд, която да се прилага при договарянето на работната заплата.
Чл. 2. (Отм. - ДВ, бр. 67 от 1993 г.).
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. В Наредбата за трудовите възнаграждения в особени случаи (обн., ДВ, бр. 7 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 88 от 1987 г., бр. 54 от 1988 г., бр. 101 от 1989 г., бр. 7, 68 и 100 от 1990 г., бр. 31 и 53 от 1991 г.) се правят следните изменения и допълнения считано от 1 юли 1991 г.
1. Член 29 се изменя така:
а) досегашният текст става алинея 1, като думата "получават" се заменя с "имат право на", а думите "следните размери" се заменят със "следните максимални размери";
б) създава се нова алинея 2:
"(2) Конкретните размери на процентите по предходната алинея се определят при договарянето на заплатите с колективните трудови договори или споразумения."
2. Член 32 се изменя така:
а) в ал. 1 думите "както следва" се заменят с "но не повече от";
б) в ал. 2 думите "се заплаща по размера, определен по точка 1" се заменят със "се определя по условията на точка 1";
в) създава се нова алинея 3:
"(3) Конкретните размери на процентите по ал. 1 се определят при договарянето на заплатите с колективните трудови договори или споразумения."
3. Член 36 се допълва със следното изречение:
"Към нея се изплаща и минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за работа при условия на труд, отклоняващи се от нормалните, установен въз основа на утвърден минимален норматив."
§ 2. Отменя се чл. 94 от Правилника за прилагане на Указ № 56 за стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 25 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 97 от 1989 г., бр. 34 от 1990 г., бр. 11, 12, 16, 33 и 49 от 1991 г.) считано от 1 юли 1991 г.
Раздел VII
Командироване
Чл. 32. За времето на командировка в страната или в чужбина държавният служител получава пътни, дневни и квартирни пари при условията, по реда и в размерите, предвидени в нормативните актове за работещите по трудови правоотношения.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Постановление № 138 на Министерския съвет
от 5 юли 2002 г. за изменение на нормативни актове
на Министерския съвет
(ДВ, бр. 67 от 2002 г., в сила от 1.07.2002 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 3. Необходимите средства за прилагане на постановлението се осигуряват в рамките на одобрените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г. средства по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, трансфера от републиканския бюджет по самостоятелните им бюджети и извънбюджетни сметки, от собствени приходи на общините и в изпълнение на чл. 34 от Закона за устройството на държавния бюджет.

вният служител получава пътни, дневни и квартирни пари при условията, по реда и в размерите, предвидени в нормативните актове за работещите по трудови правоотношения.